Не в къща
Родена съм да бродя из пустините,
да губя себе си, когато спра,
и да забравям какво преди съм имала,
когато в небосвода се роди нова звезда.
Родена съм в куфар да се събирам,
да тичам срещу чужди ветрове,
и по гари и пристанища да се раздирам,
за да оставям атоми от моето сърце.
Родена съм да се чудя дом какво е,
да притихвам вечер зад разни врати,
и да бягам бързо, когато прозорците отворят.
Родена съм да се задушавам зад стени.
Родена бях да нямам род,
но покрив ми стана нощното небе,
когато с тебе сплете се моят живот.
Намерих дом, не в къща, а където дишам с теб.
17.06.2014г.
гр. Сопот
© Събина Брайчева All rights reserved.
