Rois (Събина Брайчева)
481 952
Jun 17, 2014, 10:28 PM

Не в къща 

  Poetry » Love
423 1 1

Родена съм да бродя из пустините,
да губя себе си, когато спра,
и да забравям какво преди съм имала,
когато  в небосвода се роди нова звезда.

 

Родена съм в куфар да се събирам,
да тичам срещу чужди ветрове,
и по гари и пристанища да се раздирам,
за да оставям атоми от моето сърце.

 

Родена съм да се чудя дом какво е,
да притихвам вечер зад разни врати,
и да бягам бързо, когато прозорците отворят.
Родена съм да се задушавам зад стени.

 

Родена бях да нямам род,
но покрив ми стана нощното небе,
когато с тебе сплете се моят живот.
Намерих дом, не в къща, а където дишам с теб.

 

 

17.06.2014г.
гр. Сопот

© Събина Брайчева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Идеално разбирам всяка една дума от стихотворението ти!!И аз се чувствам точно така нямам дом на света, няма място за мен!!Според мен дом е мястото, където е съществото или нещото, което най-много обичаш!! Много ми харесаха и метафорите и цялата идея!!Страхотно е!!

    "Родена съм в куфар да се събирам,
    да тичам срещу чужди ветрове,
    и по гари и пристанища да се раздирам,
    за да оставям атоми от моето сърце.

    Родена съм да се чудя дом какво е,
    да притихвам вечер зад разни врати,
    и да бягам бързо, когато прозорците отворят."- това ми е любимото!!Но всъщност то цялото е просто страхотно!!Поздравления!!
Random works
: ??:??