Не виждам в човека
Не виждам в човека
„...Като хвана слепия за ръка, изведе го вън от селото и,
като плюна на очите му, сложи върху му ръце и го попита:
вижда ли нещо...
Той като погледна нагоре, каза:
виждам човеците да минават като дървета..."
Евангелие от Марка 23:24
И ей така, просто стоя.
Не виждам в човека безкрайност.
И ей така, просто стоя...
В запушена стая със краища.
Ей, ей така, просто стоя -
мечтаната ярост убягва.
Мечтаната милост - и тя...
Мечтите, приятелю, бягат.
Като котки във бледите сънища.
Като рими, когато не идват.
Като възраст, която не щеш...
Като празно и няма, и няма...
И пуша и няма ме, няма.
И вярвам, и плача, и
трябва...
Бяла стая и бяла, и
бяла...
И вяло е,
тъжно е,
вяло.
И ме питат, приятели уж:
- А да нямаш проблем с алкохола?
- С алкохола ли? - отговарям. -
Не.
А те дроги, пияни, разведени -
хвани единия, та удари...
Тъжно, но май разбрах -
не са ми това приятели.
И стоя в парка,
просто стоя.
Храня гълъби,
взимам им хляб.
Всяка сутрин съм в Южния парк...
Ела сутринта - там съм.
Треперят очите във старец.
Млад уж,
на двайсет и три.
Няма в човека безкрайност.
А стои той,
просто стои!
© Ясен Крумов- Хенри Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
...Радвам се , че се спрях тук!Поздрави!...
-
Мечтите, приятелю, бягат.
Като котки във бледите сънища.
Като рими, когато не идват.
Като възраст, която не щеш...
* * *
Бягат! И са невъзможни за догонване...
Поздрави, Ясене! Тъжна реалност е това откровение. -
персонални забавления,оливър
не се разсейвай много
човеците все ходят като дървета нагоре
бялото не винаги е бяло
...
изкефи ме -
Чудесен стих, Хенри!
-
Благодаря ви! Хенри
-
Браво...
Поезия си... -
Аз просто..., абе какво да ти кажа. Много добър стих, ама как да ти кажа колко добър... От мен, аплодисменти!
-
Да така е, единствено Исус дава правилните мечти!
-
Благодаря!
-
Виждаш отвъд човека Хенри!
И това ми харесва! -
И стоя в парка,
просто стоя.
Храня гълъби,
взимам им хляб.
Всяка сутрин съм в Южния парк...
!!!* -
А аз колко неща виждам, които не бих искала да видя...!
И колко неща не виждам, а имам нужда да ги видя!
Хенри, благодаря за стиха!
Близко светоусещане... -
Точно! Чудесна протяжна епизодичност на една завършена ограниченост. Мале, прозвуча като анализ на лелка. Може би учитека по литература?
"Мечтите, приятелю, бягат."
И аз това, писах преди два дена, Хенри и имам чувството, че малцина схванаха недвусмисления ми плач. И по аналогичен начин схванах колко много приятели нямам.
Стана чувствено. Спирам преди да се окаже, че теле и под котка намирам. Като рима, която убягва. Поздрави, Хенри!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
