Не виждам в човека
Не виждам в човека
„...Като хвана слепия за ръка, изведе го вън от селото и,
като плюна на очите му, сложи върху му ръце и го попита:
вижда ли нещо...
Той като погледна нагоре, каза:
виждам човеците да минават като дървета..."
Евангелие от Марка 23:24
И ей така, просто стоя.
Не виждам в човека безкрайност.
И ей така, просто стоя...
В запушена стая със краища.
Ей, ей така, просто стоя -
мечтаната ярост убягва.
Мечтаната милост - и тя...
Мечтите, приятелю, бягат.
Като котки във бледите сънища.
Като рими, когато не идват.
Като възраст, която не щеш...
Като празно и няма, и няма...
И пуша и няма ме, няма.
И вярвам, и плача, и
трябва...
Бяла стая и бяла, и
бяла...
И вяло е,
тъжно е,
вяло.
И ме питат, приятели уж:
- А да нямаш проблем с алкохола?
- С алкохола ли? - отговарям. -
Не.
А те дроги, пияни, разведени -
хвани единия, та удари...
Тъжно, но май разбрах -
не са ми това приятели.
И стоя в парка,
просто стоя.
Храня гълъби,
взимам им хляб.
Всяка сутрин съм в Южния парк...
Ела сутринта - там съм.
Треперят очите във старец.
Млад уж,
на двайсет и три.
Няма в човека безкрайност.
А стои той,
просто стои!
© Ясен Крумов- Хенри All rights reserved.
