Не всяка обич с обич се прегръща
Не всяка обич с обич се прегръща,
опасно близо дебне безразличие.
Под покрива на общата си къща,
умират хора срамно – като ничии.
И пак срамът живота им притиска,
главите се редят под гилотината.
Каквото от смъртта ще се разлисти,
е вдъхнато божествено от глината.
И този дъх е мярката за обич,
но колко лицемерно греят чувства,
защото самотата не заобля
и нежната окръжност е пропусната.
Тъй крехкото душевно съвършенство
се пука от преселили се призраци.
Прозорците са само заблудени,
защото са облечени във ризници.
Цвета Иванова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Цвета Иванова Все права защищены
