Не всяка обич с обич се прегръща
Не всяка обич с обич се прегръща,
опасно близо дебне безразличие.
Под покрива на общата си къща,
умират хора срамно – като ничии.
И пак срамът живота им притиска,
главите се редят под гилотината.
Каквото от смъртта ще се разлисти,
е вдъхнато божествено от глината.
И този дъх е мярката за обич,
но колко лицемерно греят чувства,
защото самотата не заобля
и нежната окръжност е пропусната.
Тъй крехкото душевно съвършенство
се пука от преселили се призраци.
Прозорците са само заблудени,
защото са облечени във ризници.
Цвета Иванова
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Цвета Иванова Todos los derechos reservados
