22 февр. 2008 г., 10:55

(Не)Вярност

889 0 22
 

Не искам да преглъщам изневери.

Щом с  мен си днес, бъди такъв докрай.

Не се измъквай с "малко... настроение"...

С настройката - опитай. Свят - голям...

 

А любовта разчупиш ли на хапки...

Тогава тя съвсем не е любов.

Десертен пай на масата за кратко.

Оглозган кокал. Червейче - за стръв.

 

Не мога да живея във заблуди.

Когато давам - давам до микрон...

Щом искаш пак до мене да се будиш -

не скачай, моля те, от клон на клон...

 

Очите не очаквай да затварям...

Защото Бог да виждам ги е дал.

Когато се погледнем за "наздраве",

аз искам да открия, че съм...там.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Людмила Билярска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря на Маги, Таня и Мариола за чудесните думи!
    Успешна седмица ви пожелавам и до нови срещи!
    Обичам ви!
  • Благодаря ти за чувството, което също мен води, миличка,
    прекрасно пишеш!!!Поздравления!!!
  • "Очите не очаквай да затварям...
    Защото Бог да виждам ги е дал.
    Когато се погледнем за "наздраве",
    аз искам да открия, че съм...там."

    Силен стих! Харесва ми категоричността ти, Люси! Жена, която знае какво иска! Поздравления за стиха!
  • Благодаря на Джейни, както и на Еми и Мая, че ме посетиха и харесаха!
    Прекрасни сте, мили мои!
  • Прелестен стих!Поздрав!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...