22 feb 2008, 10:55

(Не)Вярност

  Poesía
891 0 22
 

Не искам да преглъщам изневери.

Щом с  мен си днес, бъди такъв докрай.

Не се измъквай с "малко... настроение"...

С настройката - опитай. Свят - голям...

 

А любовта разчупиш ли на хапки...

Тогава тя съвсем не е любов.

Десертен пай на масата за кратко.

Оглозган кокал. Червейче - за стръв.

 

Не мога да живея във заблуди.

Когато давам - давам до микрон...

Щом искаш пак до мене да се будиш -

не скачай, моля те, от клон на клон...

 

Очите не очаквай да затварям...

Защото Бог да виждам ги е дал.

Когато се погледнем за "наздраве",

аз искам да открия, че съм...там.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Людмила Билярска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря на Маги, Таня и Мариола за чудесните думи!
    Успешна седмица ви пожелавам и до нови срещи!
    Обичам ви!
  • Благодаря ти за чувството, което също мен води, миличка,
    прекрасно пишеш!!!Поздравления!!!
  • "Очите не очаквай да затварям...
    Защото Бог да виждам ги е дал.
    Когато се погледнем за "наздраве",
    аз искам да открия, че съм...там."

    Силен стих! Харесва ми категоричността ти, Люси! Жена, която знае какво иска! Поздравления за стиха!
  • Благодаря на Джейни, както и на Еми и Мая, че ме посетиха и харесаха!
    Прекрасни сте, мили мои!
  • Прелестен стих!Поздрав!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...