24 янв. 2009 г., 20:45

Не вярвам

929 0 3
Как мога да го искам от вас,
да ви осъждам и да ви коря,
как мога да ви го причинявам дори,
когато аз самата не вярвам!
Никога не съм вярвала,
а само съм го искала,
никога не съм се надявала,
но съм мечтала!
Всъщност аз нямам талант,
поне така се чувствам!
Когато ми кажеш -
ти можеш да пишеш прекрасно,
не усещам нищо,
не вярвам в себе си,
а защо искам ти да повярваш в мен?
Болно ми е, когато ме подценяваш,
а още повече, когато не вярваш във мен.
Болно ми е, когато ме гледаш
с тези недоверчиви очи,
изричайки куб лъжи!
Как да повярвам, когато ти не го правиш?!
Защо е толкова трудно,
а всичко при мен е сива мъгла,
искам просто да те открия, моя дарба!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Маги Петкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поезия???? Сори, Маги, но това си е направо проза!!! В търсене на себе си преминава живота ни и може би ще си отидем без да сме се намерили и без да знаем точно кои сме. Не е длъжно дарбата ти да е непременно писането!!! Сигурен съм, че има други неща в които си наистина добра. И дори даже няколко такива!!! Поздравявам те и те прегръщам
  • Прегледах нещата ти назад и имаш по-добри от това.
    Просто моето лично мнение е, че силата на поезията се състои в това, да построиш чувствата си в структура, която звучи мелодично.
    Пробвай да изравниш сричките между редовете и просто да опиташ да слагаш повече рима, също може да се изпипа да бъде малко по-акустична(звуково да съвпада повече, а не буквено).
    Бе яд ме е защото гледам, че сякаш имаш емоционален заряд за повече от това.
    Това е
  • Имам предложение, застани някъде високо и я викай силно, може да дойде Сега сериозно - трябва някой да вярва в теб, за да си повярваш сам, така че успех в търсенето.

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...