24.01.2009 г., 20:45

Не вярвам

920 0 3
Как мога да го искам от вас,
да ви осъждам и да ви коря,
как мога да ви го причинявам дори,
когато аз самата не вярвам!
Никога не съм вярвала,
а само съм го искала,
никога не съм се надявала,
но съм мечтала!
Всъщност аз нямам талант,
поне така се чувствам!
Когато ми кажеш -
ти можеш да пишеш прекрасно,
не усещам нищо,
не вярвам в себе си,
а защо искам ти да повярваш в мен?
Болно ми е, когато ме подценяваш,
а още повече, когато не вярваш във мен.
Болно ми е, когато ме гледаш
с тези недоверчиви очи,
изричайки куб лъжи!
Как да повярвам, когато ти не го правиш?!
Защо е толкова трудно,
а всичко при мен е сива мъгла,
искам просто да те открия, моя дарба!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маги Петкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поезия???? Сори, Маги, но това си е направо проза!!! В търсене на себе си преминава живота ни и може би ще си отидем без да сме се намерили и без да знаем точно кои сме. Не е длъжно дарбата ти да е непременно писането!!! Сигурен съм, че има други неща в които си наистина добра. И дори даже няколко такива!!! Поздравявам те и те прегръщам
  • Прегледах нещата ти назад и имаш по-добри от това.
    Просто моето лично мнение е, че силата на поезията се състои в това, да построиш чувствата си в структура, която звучи мелодично.
    Пробвай да изравниш сричките между редовете и просто да опиташ да слагаш повече рима, също може да се изпипа да бъде малко по-акустична(звуково да съвпада повече, а не буквено).
    Бе яд ме е защото гледам, че сякаш имаш емоционален заряд за повече от това.
    Това е
  • Имам предложение, застани някъде високо и я викай силно, може да дойде Сега сериозно - трябва някой да вярва в теб, за да си повярваш сам, така че успех в търсенето.

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...