Jan 24, 2009, 8:45 PM

Не вярвам

919 0 3
Как мога да го искам от вас,
да ви осъждам и да ви коря,
как мога да ви го причинявам дори,
когато аз самата не вярвам!
Никога не съм вярвала,
а само съм го искала,
никога не съм се надявала,
но съм мечтала!
Всъщност аз нямам талант,
поне така се чувствам!
Когато ми кажеш -
ти можеш да пишеш прекрасно,
не усещам нищо,
не вярвам в себе си,
а защо искам ти да повярваш в мен?
Болно ми е, когато ме подценяваш,
а още повече, когато не вярваш във мен.
Болно ми е, когато ме гледаш
с тези недоверчиви очи,
изричайки куб лъжи!
Как да повярвам, когато ти не го правиш?!
Защо е толкова трудно,
а всичко при мен е сива мъгла,
искам просто да те открия, моя дарба!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Маги Петкова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Поезия???? Сори, Маги, но това си е направо проза!!! В търсене на себе си преминава живота ни и може би ще си отидем без да сме се намерили и без да знаем точно кои сме. Не е длъжно дарбата ти да е непременно писането!!! Сигурен съм, че има други неща в които си наистина добра. И дори даже няколко такива!!! Поздравявам те и те прегръщам
  • Прегледах нещата ти назад и имаш по-добри от това.
    Просто моето лично мнение е, че силата на поезията се състои в това, да построиш чувствата си в структура, която звучи мелодично.
    Пробвай да изравниш сричките между редовете и просто да опиташ да слагаш повече рима, също може да се изпипа да бъде малко по-акустична(звуково да съвпада повече, а не буквено).
    Бе яд ме е защото гледам, че сякаш имаш емоционален заряд за повече от това.
    Това е
  • Имам предложение, застани някъде високо и я викай силно, може да дойде Сега сериозно - трябва някой да вярва в теб, за да си повярваш сам, така че успех в търсенето.

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...