Не вярвам на залеза,
след него пълзи тъмнината
цветове чезнат, потъват в забрава
потайно ме дебне, следи тишината.
Не вярвам на изгрева,
от златна река сутрин изплува,
с мечти те докосва, омайва
животът – все същият, тече и битува.
Искам да вярвам цари Светлина
багри танцуват, Светът е витраж
взела палитра, твори Красотата
поредна Химера или неудачен колаж.
Ноември, 2016
Варна, Гавраил
© Гавраил Йосифов Все права защищены