Не вярвам

Поезия » Друга

683 1 11

Не вярвам на залеза,

след него пълзи тъмнината

цветове чезнат, потъват в забрава

потайно ме дебне, следи тишината.

Не вярвам на изгрева,

от златна река сутрин изплува,

с мечти те докосва, омайва

животът – все същият, тече и битува.

Искам да вярвам цари Светлина

багри танцуват, Светът е витраж

взела палитра, твори Красотата

поредна Химера или неудачен колаж.

Ноември, 2016

Варна, Гавраил

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

limeruna (Йоана)

Всяко начало или край имат някаква поезия. Важното е същността. Илюзия е само ако ние решим. Поздрав! Радвам се да те чета!

2016-11-28T20:48:57+02:00
helpmepaintthestars (Слънчоглед)

Ех... какво да кажа? Може да не съм толкова голям оптимист, но в изгрева вярвам, в златното поточе, от което изгрява, също вярвам. Хареса ми!

2016-11-27T13:10:28+02:00
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

Дочка,целта беше да провокирам оптимистите.Иначе песимизмът ще ни удави.
Силвия,благодаря ти!

2016-11-25T18:26:22+02:00
DochkaGeorgieva (Дочка Г)

Нима не вярваш в залеза на лунната мечта и в утрото на златните лъчи ?...Ти само погледни и нежно сътвори Живот от светлини ... Поздрав.

2016-11-25T16:55:26+02:00
Plevel (Силвия Илиева)

Много красиво!

2016-11-22T20:07:08+02:00