19.11.2016 г., 14:24 ч.

Не вярвам 

  Поезия » Друга
474 1 11

Не вярвам на залеза,

след него пълзи тъмнината

цветове чезнат, потъват в забрава

потайно ме дебне, следи тишината.

 

Не вярвам на изгрева,

от златна река сутрин изплува,

с мечти те докосва, омайва

животът – все същият, тече и битува.

 

Искам да вярвам цари Светлина

багри танцуват, Светът е витраж

взела палитра, твори Красотата

поредна Химера или неудачен колаж.

 

Ноември, 2016

Варна, Гавраил

© Гавраил Йосифов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Всяко начало или край имат някаква поезия. Важното е същността. Илюзия е само ако ние решим. Поздрав! Радвам се да те чета!
  • Ех... какво да кажа? Може да не съм толкова голям оптимист, но в изгрева вярвам, в златното поточе, от което изгрява, също вярвам. Хареса ми!
  • Дочка,целта беше да провокирам оптимистите.Иначе песимизмът ще ни удави.
    Силвия,благодаря ти!
  • Нима не вярваш в залеза на лунната мечта и в утрото на златните лъчи ?...Ти само погледни и нежно сътвори Живот от светлини ... Поздрав.
  • Много красиво!
  • Таня,Василка,Еси,Руми,Лили,желая ви творческа седмица.
    Благодаря за вашата съпричастност!
  • Ето, това е!... Нямам какво да кажа...
    Аз не вярвам, но ти вярвай- казва лирическия.
    Понякога важи и обратното, красиво е...
  • Повярвай във тихият залез
    сутрин нежно в зора се преражда-
    и трепти светлината,
    твоят свят със усмивка обгражда!

    Гавраил, макар и "да не вярваш", провокира ме да помечтая...
    Поздрав за красивата творба!
  • Вярвай! Хареса ми!
  • Харесах!
  • Хубав стих!
Предложения
: ??:??