19 nov 2016, 14:24

Не вярвам

  Poesía » Otra
686 1 11

Не вярвам на залеза,

след него пълзи тъмнината

цветове чезнат, потъват в забрава

потайно ме дебне, следи тишината.

 

Не вярвам на изгрева,

от златна река сутрин изплува,

с мечти те докосва, омайва

животът – все същият, тече и битува.

 

Искам да вярвам цари Светлина

багри танцуват, Светът е витраж

взела палитра, твори Красотата

поредна Химера или неудачен колаж.

 

Ноември, 2016

Варна, Гавраил

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гавраил Йосифов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Всяко начало или край имат някаква поезия. Важното е същността. Илюзия е само ако ние решим. Поздрав! Радвам се да те чета!
  • Ех... какво да кажа? Може да не съм толкова голям оптимист, но в изгрева вярвам, в златното поточе, от което изгрява, също вярвам. Хареса ми!
  • Дочка,целта беше да провокирам оптимистите.Иначе песимизмът ще ни удави.
    Силвия,благодаря ти!
  • Нима не вярваш в залеза на лунната мечта и в утрото на златните лъчи ?...Ти само погледни и нежно сътвори Живот от светлини ... Поздрав.
  • Много красиво!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...