8 июн. 2023 г., 06:35

Не вярвам на други обичи

408 1 0

Сега никой няма да знае

и ще се чудят коя ли е Музата?

Нима е станало някак случайно

или си плод на мойта илюзия?

И ще се шири твоята необятност

в отеснялата ми душа от мъка, 

докато ти се наместваш цялата,

сякаш си от плътта ми плът.

Няма никому нищо да кажа.

Ти ми стигаш. (Но не съвсем.) 

Ние сторихме всъщност най-важното - 

в нищо с теб да не се кълнем. 

Да не си обещаваме щастие 

и понякога да се пускаме, 

да не се държим за прекрасното, 

но измамно, коварно чувство... 

Аз не вярвам на други обичи. 

Те болят ме във будни нощи. 

Думи празни и нищо повече 

и ме стискат за гърлото още... 

Само тебе не те измислих 

и началото ти не лъже края. 

Ти си моят логичен смисъл. 

Нямам нужда да те мечтая... 

 

Стихопат. 

©Данаил Антонов 

07.06.2023

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Данаил Антонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...