Не вярвам на други обичи

Сега никой няма да знае

и ще се чудят коя ли е Музата?

Нима е станало някак случайно

или си плод на мойта илюзия?

И ще се шири твоята необятност

в отеснялата ми душа от мъка, 

докато ти се наместваш цялата,

сякаш си от плътта ми плът.

Няма никому нищо да кажа.

Ти ми стигаш. (Но не съвсем.) 

Ние сторихме всъщност най-важното - 

в нищо с теб да не се кълнем. 

Да не си обещаваме щастие 

и понякога да се пускаме, 

да не се държим за прекрасното, 

но измамно, коварно чувство... 

Аз не вярвам на други обичи. 

Те болят ме във будни нощи. 

Думи празни и нищо повече 

и ме стискат за гърлото още... 

Само тебе не те измислих 

и началото ти не лъже края. 

Ти си моят логичен смисъл. 

Нямам нужда да те мечтая... 

Стихопат. 

©Данаил Антонов 

07.06.2023