RainaVakova
413 2666
11 нояб. 2020 г., 12:48

Не вярвам в бъдещето 

  Поэзия » Другая
421 5 10

Не вярвам в бъдещето.
То е всичко
възможно никога да не настъпи.
Сънуване на странстване
различно
във времето,
което ще ме купи
с илюзии отдавна помечтани
и страхове пресилено логични,
с развятото от слабост бяло знаме
пред врагове отдавна безразлични.
Не гледам в миналото.
Ослепели
са призраците в сенките ми сиви.
Избирам си кога да ги застрелям.
Избирам си
кога да си отиват.
Избирам си раздумки с тишината.
И гълъб върху
ваза с перуники...
Сърцето ми е с хармоничен кратер.
Мелодии от пулса му изригват.
Заря не чака
и не търси нищо.
А всеки ден е дом на изненади
и светла светлината му различна
в светената сълза -
живот и радост,
с която охлюв пътя ми пресича.

© Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ти от сърце!
  • "Избирам си кога да ги застрелям.
    Избирам си
    кога да си отиват."
    Супер! Много ми допадна!
  • Краси, Деа....хубава вечер ви желая -благодаря ви за прочита и вниманието!
  • Няма бъдеще. Само "Сега". Макар, че това "сега" не е от най-желаните...
    Хубав стих.
  • "Избирам си кога да ги застрелям.
    Избирам си
    кога да си отиват..."
  • Така е , Мите, и в светлинката, която е видима !
    Светло да ти е !

    Дени, ти можеш по-друг начин и аз толкова обичам начина ти! Прекрасниче!
  • Животът между миналото и бъдещето е тук и сега в решенията, които вземаш и изборите, които правиш.
  • ейййййййййййй, Ники - ако искам някой да ме анализира-това си ти!
  • Не вярвам в бъдещето, то е с точки на калинки.
    Отлита с ветровете, към пурпурни посоки.
    Не вярвам в бъдещето сляпо, циклоп е на илюзии мечтани.
    Не вярвам в бъдещето, на страхове изиграни, в слабост и развято знаме.
    Не гледам в миналото отлетяло, то е само спомен и птици наранени.
    И призраците посивели, разстреляни в очите и запаметени.
    Гълъбите снежни кацат на рамото, по снимки и по памет, за зажаднелите
    трохички.
    Сърцето е храм с цветни перуники, папур и хиацинти.
    Мелодията е тиха и може би изригва.
    Експлозия на лунапарк и фойерверки.
    Всеки ден пътят е различен, кръстопът на сълзи и радост.
    Охльовите сълзите ни пресичат, на сол и захар!
    By niki_art

    Чудесна си Райне!👏👏👏
  • И аз не вярвам, Райне, но не мога като теб да го кажа 🌹❤️🧘
Предложения
: ??:??