Не вярвам в бъдещето
Не вярвам в бъдещето.
То е всичко
възможно никога да не настъпи.
Сънуване на странстване
различно
във времето,
което ще ме купи
с илюзии отдавна помечтани
и страхове пресилено логични,
с развятото от слабост бяло знаме
пред врагове отдавна безразлични.
Не гледам в миналото.
Ослепели
са призраците в сенките ми сиви.
Избирам си кога да ги застрелям.
Избирам си
кога да си отиват.
Избирам си раздумки с тишината.
И гълъб върху
ваза с перуники...
Сърцето ми е с хармоничен кратер.
Мелодии от пулса му изригват.
Заря не чака
и не търси нищо.
А всеки ден е дом на изненади
и светла светлината му различна
в светената сълза -
живот и радост,
с която охлюв пътя ми пресича.
