Не вярвам в любовта

Отдавна спрях да вярвам в любовта,

макар че някога тя бе за мен вселена -

тайнствена и с милион слънца,

в стихиите на огъня роденa.

Отдавна спрях да вярвам в любовта,

в лъжовни клетви за безкрайна вярност

и сила има ли, не знам, в света

да върне пак предишната ми радост.

Отдавна спрях да вярвам в любовта,

с горещи устни да целувам до забрава,

забравих вече как кипи кръвта

във вените ми като разтопена лавa.

Отдавна спрях да вярвам в любовта

и да будувам в нощи пълнолунни,

с копнеж по някого звездите да броя

и да се мятам в страстите безумни.

Отдавна спрях да вярвам в любовта,

ръце треперещи в мрака да протягам

към огъня с измамна топлина

в студа, дъха сковаващ още бягам.

Отдавна спрях да вярвам в любовта,

за нея аз очите си изплаках,

превърнах ги в две сухи езера,

не помня колко века  обич чаках.

Отдавна спрях да вярвам в любовта,

откак се помня, все ме подминава,

не е възможно, знам това -

от пепелта да стане пак жарава.

Отдавна спрях да вярвам в любовта -

тя цял живот сърцето ми ранява,

отдадох и аз тяло, и душа,

и като призрак бродя оттогава.