Не вярвам в любовта
Отдавна спрях да вярвам в любовта,
макар че някога тя бе за мен вселена -
тайнствена и с милион слънца,
в стихиите на огъня роденa.
Отдавна спрях да вярвам в любовта,
в лъжовни клетви за безкрайна вярност
и сила има ли, не знам, в света
да върне пак предишната ми радост.
Отдавна спрях да вярвам в любовта,
с горещи устни да целувам до забрава,
забравих вече как кипи кръвта
във вените ми като разтопена лавa.
Отдавна спрях да вярвам в любовта
и да будувам в нощи пълнолунни,
с копнеж по някого звездите да броя
и да се мятам в страстите безумни.
Отдавна спрях да вярвам в любовта,
ръце треперещи в мрака да протягам
към огъня с измамна топлина
в студа, дъха сковаващ още бягам.
Отдавна спрях да вярвам в любовта,
за нея аз очите си изплаках,
превърнах ги в две сухи езера,
не помня колко века обич чаках.
Отдавна спрях да вярвам в любовта,
откак се помня, все ме подминава,
не е възможно, знам това -
от пепелта да стане пак жарава.
Отдавна спрях да вярвам в любовта -
тя цял живот сърцето ми ранява,
отдадох и аз тяло, и душа,
и като призрак бродя оттогава.
© АнеблА All rights reserved.