30.04.2010 г., 20:48

Не вярвам в любовта

1.3K 0 0

Не вярвам в любовта

 

Отдавна спрях да вярвам в любовта,

макар че някога тя бе за мен вселена -

тайнствена и с милион слънца,

в стихиите на огъня роденa.

 

Отдавна спрях да вярвам в любовта,

в лъжовни клетви за безкрайна вярност

и сила има ли, не знам, в света

да върне пак предишната ми радост.

 

Отдавна спрях да вярвам в любовта,

с горещи устни да целувам до забрава,

забравих вече как кипи кръвта

във вените ми като разтопена лавa.

 

Отдавна спрях да вярвам в любовта

и да будувам в нощи пълнолунни,

с копнеж по някого звездите да броя

и да се мятам в страстите безумни.

 

Отдавна спрях да вярвам в любовта,

ръце треперещи в мрака да протягам

към огъня с измамна топлина

в студа, дъха сковаващ още бягам.

 

Отдавна спрях да вярвам в любовта,

за нея аз очите си изплаках,

превърнах ги в две сухи езера,

не помня колко века  обич чаках.

 

Отдавна спрях да вярвам в любовта,

откак се помня, все ме подминава,

не е възможно, знам това -

от пепелта да стане пак жарава.

 

Отдавна спрях да вярвам в любовта -

тя цял живот сърцето ми ранява,

отдадох и аз тяло, и душа,

и като призрак бродя оттогава.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© АнеблА Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...