1 мар. 2014 г., 18:44

Не вярваш

Поэзия

1.1K 0 0

Не вярваш във мен и думите ми обличаш в съмнение... Не вярваш и ме гледаш, сякаш съм извършил престъпление... Защо? Да не би да съм дал повод в мен да се съмняваш? Винаги бил съм тук, независимо от това, дали ме раняваш...
Смял съм се с теб и си видял неща от мен, които никой не е виждал... Заради теб съм и плакал, когато с думите си без да искаш си ме обиждал... Но сега отказваш да вярваш на човека, който винаги те е гледал в очите... И без повод наказваш, и с думите си сякаш шамаросваш ми страните...
Удряй, наказвай ме заради всичките ми допуснати грешки! Може би, един ден ще разбереш всичко, когато те срещна... Ще вдигна очи и без да казвам нищо, ти вече ще знаеш. Ще видиш всяка истина в тях, и че не си ми повярвал ще се покаеш...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.2K 5.0