1.03.2014 г., 18:44

Не вярваш

Поезия

1.1K 0 0

Не вярваш във мен и думите ми обличаш в съмнение... Не вярваш и ме гледаш, сякаш съм извършил престъпление... Защо? Да не би да съм дал повод в мен да се съмняваш? Винаги бил съм тук, независимо от това, дали ме раняваш...
Смял съм се с теб и си видял неща от мен, които никой не е виждал... Заради теб съм и плакал, когато с думите си без да искаш си ме обиждал... Но сега отказваш да вярваш на човека, който винаги те е гледал в очите... И без повод наказваш, и с думите си сякаш шамаросваш ми страните...
Удряй, наказвай ме заради всичките ми допуснати грешки! Може би, един ден ще разбереш всичко, когато те срещна... Ще вдигна очи и без да казвам нищо, ти вече ще знаеш. Ще видиш всяка истина в тях, и че не си ми повярвал ще се покаеш...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поезия 4K 5.0

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поезия 7K 5.0

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.7K 5.0

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0