Не забравен спомен
Не забравен спомен
За спомена ли искаш да говорим,
криещ се зад гъстите ти мигли,
с който нощем много дълго споря,
проклинайки предателските мисли?
За спомена ли искаш да разкажа,
как броди във душата ми самотен
и впива се, прониква и ранява,
танцува във кръвта ми не забравен?
Той споменът е хищник непокорен,
не пита и не жали, не прощава,
нахлува в мен, разтърсва ме до кости,
живота ми оправен преобръща.
Но някак си не искам да изтръгна
този спомен дето ме разкъсва,
нося го във ляво, като трън е,
и боли, но прави ме по-жива!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Георгиева Все права защищены
