12 мая 2017 г., 23:25

Не, защото те мразя

1.2K 3 3

Тръгвам си не, защото те мразя –

твърде дълго съм те обичала.

В опитите същността си да опазя,

жарката си обич съм отричала.

 

Оставям те не, защото те мразя –

ти достатъчно много ми помогна.

Но принципите си няма да погазя –

от молбите ти няма да се трогна.

 

Предавам се не, защото те мразя,

но да искам успех се изморих.

Нека избегнем сбогуващата фраза –

и нея със миналото изгорих.

 

Пускам те не, защото те мразя,

а защото още искам да успееш.

В краката на страха ти няма да лазя.

Че си силен, трябва да го проумееш.

 

Сбогувам се не с чувство на омраза,

а на благодарност и на примирение.

Време е да минем към следваща фаза,

в която аз и ти сме привидение...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Биби Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Права си, Танче - мъка по изгубеното и увереност, че това решение е правилно.
    Благодаря и на двама ви! 🙂
  • Много хубаво стихотворение!
  • Видях същността на една много силна личност в тези думи, Биби! Поздравления за хубавото творение, хареса ми! Усетих лека доза мъка, но и устремен и борбен поглед, който гледа в бъдещето. Поздрави!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...