Не заспивай
Недей заспива ти сега,
когато любовта прелива
през мойте устни, мойта плът,
желаещи да те опиват.
Не се обръщай настрана,
а погледни ме във очите:
те всичко казват без слова,
с целувки сълзите изтривай.
С много болка и тъга
запазих щастието цяло!
Не го разчупвай, стъкълца
след себе си недей оставя!
Защото утре ще решиш
в очите ми да се огледаш,
до устните ми да заспиш,
но просто няма да ги има.
И болката ще е във нас,
в теб, в мен и във децата.
Не съумяхме ти и аз,
а посред нас ще е вината.
Разчупена на сто вини,
разкъсана на сто парчета...
А можехме - и знаеш ти -
да я запазим за децата...
Любовта!
© Светлана Лажова Все права защищены