4 июн. 2019 г., 20:20

Не знаехме

502 1 2

НЕ ЗНАЕХМЕ

 

Изчезнах завинаги, любими,

като ранена кошута от стадото.

Изминаха много, трудни години,

но все не зарастваше раната...

 

Изчезнах завинаги, моя обител,

като облак дъждовен дълго валял,

върху камъни мечтите си изсипал,

цвете поникнало там не видял...

 

Изчезнах завинаги, моя любов.

Заличиха се любовните пътеки.

Не знаехме, че губим цял живот

и неугасващ е огъня в сърцето ни...

 

03 06 2019

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Борисова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...