4 июн. 2019 г., 20:20

Не знаехме

499 1 2

НЕ ЗНАЕХМЕ

 

Изчезнах завинаги, любими,

като ранена кошута от стадото.

Изминаха много, трудни години,

но все не зарастваше раната...

 

Изчезнах завинаги, моя обител,

като облак дъждовен дълго валял,

върху камъни мечтите си изсипал,

цвете поникнало там не видял...

 

Изчезнах завинаги, моя любов.

Заличиха се любовните пътеки.

Не знаехме, че губим цял живот

и неугасващ е огъня в сърцето ни...

 

03 06 2019

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Борисова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...