Изчезнах завинаги, любими,
като ранена кошута от стадото.
Изминаха много, трудни години,
но все не зарастваше раната...
Изчезнах завинаги, моя обител,
като облак дъждовен дълго валял,
върху камъни мечтите си изсипал,
цвете поникнало там не видял...
Изчезнах завинаги, моя любов.
Заличиха се любовните пътеки.
Не знаехме, че губим цял живот
и неугасващ е огъня в сърцето ни...
03 06 2019
© Надежда Борисова Все права защищены