NadeBo (Надежда Борисова) NadeBo (Надежда Борисова)
5 462
4 jun 2019, 20:20

Не знаехме

  Poesía
500 1 2

НЕ ЗНАЕХМЕ

 

Изчезнах завинаги, любими,

като ранена кошута от стадото.

Изминаха много, трудни години,

но все не зарастваше раната...

 

Изчезнах завинаги, моя обител,

като облак дъждовен дълго валял,

върху камъни мечтите си изсипал,

цвете поникнало там не видял...

 

Изчезнах завинаги, моя любов.

Заличиха се любовните пътеки.

Не знаехме, че губим цял живот

и неугасващ е огъня в сърцето ни...

 

03 06 2019

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Борисова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0