Не знаехме

Poetry

495 1 2

Изчезнах завинаги, любими,

като ранена кошута от стадото.

Изминаха много, трудни години,

но все не зарастваше раната...

Изчезнах завинаги, моя обител,

като облак дъждовен дълго валял,

върху камъни мечтите си изсипал,

цвете поникнало там не видял...

Изчезнах завинаги, моя любов.

Заличиха се любовните пътеки.

Не знаехме, че губим цял живот

и неугасващ е огъня в сърцето ни...

03 06 2019

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

NadeBo (Надежда Борисова)

Георги, благодаря от сърце!!!

2019-06-05T19:09:59+03:00
генек (Георги Коновски)

Хубаво...

2019-06-05T11:07:06+03:00

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0