Не знам...
Не знам, любов ли е това,
издигнато в душата ми разпятие!
Аз губя се в недостиг на слова,
във чужди и несгряващи обятия.
Объркана се лутам , безпосочно,
премного „ПРОТИВ” в мен и малко „ЗА”,
в графа „Надежда” – многоточие,
в колонката „Доверие” – черта.
И сивото е днес във изобилие,
лишава чувствата от цвят.
Сломени от взаимното безсилие,
те някъде потъпкани мълчат.
И ако страст кръвта ми не разгаря,
и любовта във мен все тъй не зрее,
ще стигне ли привързаност до края,
да се обичаме, дали ще съумеем!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Арина Все права защищены
