Не знам...
Не знам, любов ли е това,
издигнато в душата ми разпятие!
Аз губя се в недостиг на слова,
във чужди и несгряващи обятия.
Объркана се лутам , безпосочно,
премного „ПРОТИВ” в мен и малко „ЗА”,
в графа „Надежда” – многоточие,
в колонката „Доверие” – черта.
И сивото е днес във изобилие,
лишава чувствата от цвят.
Сломени от взаимното безсилие,
те някъде потъпкани мълчат.
И ако страст кръвта ми не разгаря,
и любовта във мен все тъй не зрее,
ще стигне ли привързаност до края,
да се обичаме, дали ще съумеем!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Арина Всички права запазени
