Nov 9, 2011, 8:16 PM

Не знам...

  Poetry » Love
1.3K 0 3

Не знам, любов ли е това,

издигнато в душата ми разпятие!

Аз губя се в недостиг на слова,

във чужди и несгряващи обятия.

 

Объркана се лутам , безпосочно,

премного „ПРОТИВ” в мен и малко „ЗА”,

в графа „Надежда” – многоточие,

в колонката  „Доверие” – черта.

 

И сивото е днес във изобилие,

лишава чувствата от цвят.

Сломени от взаимното безсилие,

те някъде потъпкани мълчат.

 

И ако страст  кръвта ми не разгаря,

и любовта във мен все тъй не зрее,

ще стигне ли привързаност до края,

да се обичаме, дали ще съумеем!

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Арина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...