13 авг. 2009 г., 21:26

Не знам защо 

  Поэзия » Другая
604 0 11

Не  знам  защо, но  те предадох,

предадох те в един-единствен ден.

И цял живот от подлостта си страдам,

и цял живот се чувствам омърсен.

 

Затвори се пространството, заключи

снега, лъчите, летния  си дъжд,

и питам  се защо това  се случи.

Защо  така си  тръгнах изведнъж.

 

Боли сега, ала не искам прошка!

Небето  плаче  и  от яд гърми.

Предателите се страхуват  нощем -

те цял живот остават подлеци…

 

 

© Ивайло Цанов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??