13.08.2009 г., 21:26 ч.

Не знам защо 

  Поезия » Друга
608 0 11

Не  знам  защо, но  те предадох,

предадох те в един-единствен ден.

И цял живот от подлостта си страдам,

и цял живот се чувствам омърсен.

 

Затвори се пространството, заключи

снега, лъчите, летния  си дъжд,

и питам  се защо това  се случи.

Защо  така си  тръгнах изведнъж.

 

Боли сега, ала не искам прошка!

Небето  плаче  и  от яд гърми.

Предателите се страхуват  нощем -

те цял живот остават подлеци…

 

 

© Ивайло Цанов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??