Не знам защо
Не знам защо, но те предадох,
предадох те в един-единствен ден.
И цял живот от подлостта си страдам,
и цял живот се чувствам омърсен.
Затвори се пространството, заключи
снега, лъчите, летния си дъжд,
и питам се защо това се случи.
Защо така си тръгнах изведнъж.
Боли сега, ала не искам прошка!
Небето плаче и от яд гърми.
Предателите се страхуват нощем -
те цял живот остават подлеци…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайло Цанов Всички права запазени
