Aug 13, 2009, 9:26 PM

Не знам защо 

  Poetry » Other
607 0 11

Не  знам  защо, но  те предадох,

предадох те в един-единствен ден.

И цял живот от подлостта си страдам,

и цял живот се чувствам омърсен.

 

Затвори се пространството, заключи

снега, лъчите, летния  си дъжд,

и питам  се защо това  се случи.

Защо  така си  тръгнах изведнъж.

 

Боли сега, ала не искам прошка!

Небето  плаче  и  от яд гърми.

Предателите се страхуват  нощем -

те цял живот остават подлеци…

 

 

© Ивайло Цанов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??