Не зная

Не зная колко още лета ще дочакам

да посрещам слънцето, което в мен гори?

Колко сега съм различна с времето,

оставило отпечатък в моите коси?

Белият кичур се смее щастливо,

че най-после кацна до мен.

Бръчки лицето ми уморено

побра колко лета като ден.

Уж съм същата, а колко съм различна.

Огледалото показва образа ми на отминаващ живот.

Заглеждам се и виждам, че от там ме гледа

друг вече човек.

Само сърцето оставя същото

със същия плам в мен да гори.

Но какво  още да искам,

имам дом, радост и деца добри!