1.10.2012 г., 11:11

Не зная

830 0 0

Не зная

 

Не зная колко още лета ще дочакам

да посрещам слънцето, което в мен гори?

Колко сега съм различна с времето,

оставило отпечатък в моите коси?

 

Белият кичур се смее щастливо,

че най-после кацна до мен.

Бръчки лицето ми уморено

побра колко лета като ден.

 

Уж съм същата, а колко съм различна.

Огледалото показва образа ми на отминаващ живот.

Заглеждам се и виждам, че от там ме гледа

друг вече човек.

 

Само сърцето оставя същото

със същия плам в мен да гори.

Но какво  още да искам,

имам дом, радост и деца добри!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...