14 апр. 2006 г., 23:29

НЕ ЗНАЯ ЗАЩО... 

  Поэзия
611 0 4

 

 

Не зная защо,

ако остана сам,

светът се превръща в безкрайно голям,

а аз не мога да те открия там.

 

Не зная защо,

когато съм сам,

около мен виждам интересни хора,

но аз просто искам с теб да говоря.

 

Не зная защо,

ако съм сам,

пред очите ми стои само твоето лице

и върху него – една усмивка от сърце.

 

Не зная защо,

когато съм сам, мислите мои

ме връщат непрестанно към теб

и спомени се подреждат у мен,

но не са те безчет.

 

Аз зная защо,

когато съм сам,

се случва всичко това.

А значи ли нещо за някого,

търся да узная сега!...

© Вили Тодоров Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря на всички, че сте го прочели! Джейни, извинявай! В сайта копирам неща директно от един материал, който, ако не ми пресече котка път, готвя да излезе на бял свят в някакъв скромен тираж. (Спонсор имам. Редактор и печатница също.) В него са с размер на шрифта 10 и това навярно е причината. Копирам от този материал, защото получавам по този начин реална обратна връзка, кое си струва и кое не да излезе.
  • Защо пишеш с този дребен шрифт,никога не успявам да прочета нещо докрай.Всичко ми се размазва.
  • Отлично!
  • Хубаво стихче !!!
Предложения
: ??:??