НЕ ЗНАЯ ЗАЩО...
Не зная защо,
ако остана сам,
светът се превръща в безкрайно голям,
а аз не мога да те открия там.
Не зная защо,
когато съм сам,
около мен виждам интересни хора,
но аз просто искам с теб да говоря.
Не зная защо,
ако съм сам,
пред очите ми стои само твоето лице
и върху него – една усмивка от сърце.
Не зная защо,
когато съм сам, мислите мои
ме връщат непрестанно към теб
и спомени се подреждат у мен,
но не са те безчет.
Аз зная защо,
когато съм сам,
се случва всичко това.
А значи ли нещо за някого,
търся да узная сега!...
© Вили Тодоров All rights reserved.
