5 сент. 2014 г., 23:56

Не зяпай ...

672 0 2

 

 

 

     Има такива, дребнички

     неща в живота,

     като ронливи камъчета

     по неравния ти път,

     които досадно нарушават

     твоята походка,

     набиват се в петите,

     така, че да болят ...

     Ти ги пренебрегваш -

     много дребни са наглед,

     но май и в тях трябва

     да се вглеждаш,

     за да продължиш

     безболезнено напред.

     Нанякъде вървиш ли,

     оглеждай се навред,

     че от голи сипеи,

     предишни или днешни,

     но все човешки,

     ронят се камъни безчет ...

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Василев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...