Има такива, дребнички
неща в живота,
като ронливи камъчета
по неравния ти път,
които досадно нарушават
твоята походка,
набиват се в петите,
така, че да болят ...
Ти ги пренебрегваш -
много дребни са наглед,
но май и в тях трябва
да се вглеждаш,
за да продължиш
безболезнено напред.
Нанякъде вървиш ли,
оглеждай се навред,
че от голи сипеи,
предишни или днешни,
но все човешки,
ронят се камъни безчет ...
© Валентин Василев All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
!!