Тъй странни са пътеките в живота,
изгубена и търсеща по тях вървя.
Опитвам се и суетата да надскоча,
и греховете земни, и своята вина.
Небето ми смалява се до зрънце
и пак си мисля, че частичка съм небе.
В далечината се прокрадва слънце
и в синьото се виждам пак дете.
И пак по летните пътеки скитам
сред слънчогледи, макове и лавандула,
лятото е само част от мен и питам -
Защо и с възрастта съм все такава луда?
Небе съм! Вече знам, не само мисля!
Криле разпервам! В синьото летя!
Но част от мен завинаги ще липсва
без слънчоглед или поне една мечта.
11.06.2023
Иван, извинявам се, че сега ти отговарям, радвам се, че ти хареса! Благодаря за забележката, може би така съм решила, може би, защото е моят въпрос и за това започва с главна буква!