Небе съм синьо
Тъй странни са пътеките в живота,
изгубена и търсеща по тях вървя.
Опитвам се и суетата да надскоча,
и греховете земни, и своята вина.
Небето ми смалява се до зрънце
и пак си мисля, че частичка съм небе.
В далечината се прокрадва слънце
и в синьото се виждам пак дете.
И пак по летните пътеки скитам
сред слънчогледи, макове и лавандула,
лятото е само част от мен и питам -
Защо и с възрастта съм все такава луда?
Небе съм! Вече знам, не само мисля!
Криле разпервам! В синьото летя!
Но част от мен завинаги ще липсва
без слънчоглед или поне една мечта.
11.06.2023
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Всеки стих носи послания, от четящият зависи какви усещания ще предизвика в него.
