Небеса
1.5K
0
0
Лъчи на святост,
лъчи на непорок,
танцуват.
Две души,
в прегръдка слели
и ум,
и радост,
и мечти.
В безверния, изгубен свят,
над който тегне мрак
и суета,
откриха Те, с целувка лека
безгрижие,
покой,
зора.
Ръка в ръка се вплита нежно.
Кръвта потактово кипи.
И сякаш музика звучи
край нежните и чисти
Две души.
Есента отлита тихо,
неусетно.
После идва зима
пролет,
лято.
А там - на мястото познато
Душите бели, вихрят се
в безвремието и тишината.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Вася Янчовичина Все права защищены
