Лъчи на святост, 

лъчи на непорок,

танцуват.

Две души,

в прегръдка слели

и ум,

и радост,

и мечти.

В безверния, изгубен свят, 

над който тегне мрак

и суета,

откриха Те, с целувка лека

безгрижие,

покой,

зора.

Ръка в ръка се вплита нежно.

Кръвта потактово кипи.

И сякаш музика звучи

край нежните и чисти

               Две души.

Есента отлита тихо,

неусетно.

После идва зима

пролет,

лято. 
 

А там - на мястото познато

Душите бели, вихрят се

в безвремието и тишината.