Jan 19, 2023, 6:56 AM

Небеса

1.5K 0 0

Лъчи на святост, 

лъчи на непорок,

танцуват.

 

Две души,

в прегръдка слели

и ум,

и радост,

и мечти.

 

В безверния, изгубен свят, 

над който тегне мрак

и суета,

откриха Те, с целувка лека

безгрижие,

покой,

зора.

 

Ръка в ръка се вплита нежно.

Кръвта потактово кипи.

И сякаш музика звучи

край нежните и чисти

               Две души.

 

Есента отлита тихо,

неусетно.

После идва зима

пролет,

лято. 
 

А там - на мястото познато

Душите бели, вихрят се

в безвремието и тишината.

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вася Янчовичина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...