Небесен рейд

19 июл. 2016 г., 16:00

Поэзия » Другая

291 0 2

Вчера, дето вече е билò,

си остава вечно, като спомен.

Днеска си е истинско крило

да политна с кръста си поломен.

Тук остава суетата в храм

с разтопен от свещите ми восък.

Дрипава, душата ми от срам

бяга от живота сив и плосък.

Непокорният ми дух кове

любовта ми земна към звездите.

Пак на път сърцето ме зове

и повдига чувствата в гърдите.

Там душата ми ще посади

звездната любов на духовете.

Уморена тя ще поседи

дòкато четат ми стиховете...