koli4a (Никола Апостолов)
1363 3273
Jul 19, 2016, 4:00 PM

Небесен рейд 

  Poetry » Other
292 0 2

Вчера, дето вече е билò,

си остава вечно, като спомен.

Днеска си е истинско крило

да политна с кръста си поломен.

 

Тук остава суетата в храм

с разтопен от свещите ми восък.

Дрипава, душата ми от срам

бяга от живота сив и плосък.

 

Непокорният ми дух кове

любовта ми земна към звездите.

Пак на път сърцето ме зове

и повдига чувствата в гърдите.

 

Там душата ми ще посади

звездната любов на духовете.

Уморена тя ще поседи

дòкато четат ми стиховете...

 

© Никола Апостолов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??