koli4a (Никола Апостолов)
1362 3236
19.07.2016 г., 16:00 ч.

Небесен рейд 

  Поезия » Друга
298 0 2

Вчера, дето вече е билò,

си остава вечно, като спомен.

Днеска си е истинско крило

да политна с кръста си поломен.

 

Тук остава суетата в храм

с разтопен от свещите ми восък.

Дрипава, душата ми от срам

бяга от живота сив и плосък.

 

Непокорният ми дух кове

любовта ми земна към звездите.

Пак на път сърцето ме зове

и повдига чувствата в гърдите.

 

Там душата ми ще посади

звездната любов на духовете.

Уморена тя ще поседи

дòкато четат ми стиховете...

 

© Никола Апостолов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??