Небесен рейд
Вчера, дето вече е билò,
си остава вечно, като спомен.
Днеска си е истинско крило
да политна с кръста си поломен.
Тук остава суетата в храм
с разтопен от свещите ми восък.
Дрипава, душата ми от срам
бяга от живота сив и плосък.
Непокорният ми дух кове
любовта ми земна към звездите.
Пак на път сърцето ме зове
и повдига чувствата в гърдите.
Там душата ми ще посади
звездната любов на духовете.
Уморена тя ще поседи
дòкато четат ми стиховете...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
