Небесен рейд

19 jul 2016, 16:00

Poesía » Otra

271 0 2

Вчера, дето вече е билò,

си остава вечно, като спомен.

Днеска си е истинско крило

да политна с кръста си поломен.

Тук остава суетата в храм

с разтопен от свещите ми восък.

Дрипава, душата ми от срам

бяга от живота сив и плосък.

Непокорният ми дух кове

любовта ми земна към звездите.

Пак на път сърцето ме зове

и повдига чувствата в гърдите.

Там душата ми ще посади

звездната любов на духовете.

Уморена тя ще поседи

дòкато четат ми стиховете...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Dark_Island (Таня Георгиева)

2016-07-20T10:59:02+03:00

... неуморна е душата...
Putin (Владимир Владимирович)

2016-07-19T21:34:04+03:00

Браво, Колич. Много е хубаво!