Небесната кралица
Небесната кралица
Мрачнобяла, леденостудена,
с оттенъци на скръб
величествено гледаш отвисоко.
Виждаш пирове бедняшки,
страст неутолена,
смърт, живот пред тебе се преплитат.
За влюбените си светило,
за нещастните - натрапница във мрака,
така няма всеки път заспиваш
и по-тъжна всяка нощ събуждаш.
С различни имена те назовава всеки,
ала една си - приятелка зова те аз.
... Луна останалите те наричат.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Юлиана Кехайова Все права защищены
Хубав стих 