Небесната кралица
Небесната кралица
Мрачнобяла, леденостудена,
с оттенъци на скръб
величествено гледаш отвисоко.
Виждаш пирове бедняшки,
страст неутолена,
смърт, живот пред тебе се преплитат.
За влюбените си светило,
за нещастните - натрапница във мрака,
така няма всеки път заспиваш
и по-тъжна всяка нощ събуждаш.
С различни имена те назовава всеки,
ала една си - приятелка зова те аз.
... Луна останалите те наричат.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Юлиана Кехайова Всички права запазени
Хубав стих 